Фестивалът Перперикон
Някога, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионис. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионис скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино. Именно Дионисиите дават началото на прекрасното изкуство - театъра. Той обединява в себе си изкуството и магията на танца, песните, декламациите, пластичността на балета.
Ето я основната причина за възникването на фестивала. Защото с все по-голяма увереност може да се говори, че именно на Перперикон се е намирало едно от главните светилища на бог Дионис в античния свят. Възникналата спонтанно идея се осъществява вече две години подред, въпреки липсата на средства и организационните трудности. В началото се мислеше това да бъде само театрален фестивал, но се оказа, че в него трябва да имат място и останалите сценични изкуства - музика, балет, танци. Така той се превърна в арт-фестивал и бързо зае своето място в културния живот на България. Не случайно за 2003 г. празникът вече бе включен в Националния културен календар, където присъстват не повече от 50 най-важни събития за годината.
На Перперикон и в Източните Родопи са оставили следи различни култури и религии. Всички те обаче почитат един ден в годината - този на лятното слънцестоене. При прабългарите това е ден на върховния бог Тангра, при славяните - на свещените треви и вълшебното изцеление. Християните пък отбелязват деня на рождението на свети Йоан Предтеча или Иван Купала, носещ и името Еньовден. Няма съмнение, че в християнския празник са се съхранили следи от езическите култове, от почитането на древния бог Дионис.
Ето защо фестивалът "Перперикон" се провежда винаги в навечерието на този празник и завършва в най-късата нощ на годината, нощта срещу 22 юни. Да си спомним, че според вярванията на различни народи, в тази нощ стават странни неща, излизат самодиви и русалки. Не случайно оригиналното заглавие на Шекспировата пиеса "Сън в лятна нощ" е "Сън в нощта срещу Еньовден". Все още неосъществена идея на организаторите е тази нощ да се прекара от хората под открито небе, в ритъма на езическите танци и красивата музика, в спомена за някогашните Дионисии.
Скритият замисъл на фестивала е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще. Той се свързва с общоевропейската идея за съхраняване на богатото разнообразие на културното наследство. В началото на XXI век, в обективно съществуващата мултинационална и мултикултурна среда тази идея е толкова вдъхновяваща, колкото самия смисъл на театралното изкуство като еманация на синкретизма на всички видове изкуство. Ето защо създателите на фестивала смятат, че освен национално, той има и общоевропейско и световно значение. Те са поставили пред себе си амбициозната задача да превърнат фестивала "Перперикон" в своеобразен мост, свързващ миналото, настоящето и бъдещето на народите от Балканите, Европа, Азия. Ето защо се представят както чисто театрални постановки на съвременното изкуство, така и гранични жанрове.
И още един важен акцент на фестивала. Той бързо се превърна в едно от рекламните лица на самия Перперикон. А с главоломното нарастване на туристическия поток от хора, посещаващи забележителния обект, юнският празник става интересно развлечение, способно само по себе си да привлича любители на изкуството и древността.
Първото издание на фестивала през 2001 г. започна с всички трудности на едно ново начинание. То съвпадна и с период на напрегнати парламентарни избори, но това бе отчетено като изключително успешно. В програмата на фестивала бяха включени представления на четири български театрални трупи и Македонския театър "Драма" от Скопие. Същевременно зрителите можеха да се насладят на невероятните песенни и инструментални изпълнения на Ивелина Балчева, Нешко Нешев и Иво Папазов. Голям интерес предизвикаха оригиналните спектакли на балет "Арабеск" и на експерименталното студио на Андрей Баташов "Ритъм".
Естествено акцентът бе сложен върху театралните постановки. С откриването на фестивала на 21 юни Театрална работилница "Сфумато" представи авторската пиеса "Черното руно" на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Със средствата на театъра, киното и мултимедията се разказва за трудната съдба на малко известната етническа група на каракачаните. Прозвучаха древни митове и легенди, предавани от поколение на поколение. Обединявайки на пръв поглед коренно различни изобразителни средства, авторите успяват да обогатят съвременния театрален език.
Следващата постановка бе нашумелия спектакъл "Контрабасът" на Патрик Зюскид със сценична версия и режисура на Пламен Марков и с невероятно силната игра на Валентин Ганев. Обединените усилия на създателите и артистите въведоха зрителите в прекрасния свят на музиката и ги накара да помислят върху съдбата на човека на изкуството в съвременния свят и за вопиющата днес нужда от духовност.
Македонсксият театър "Драма" представи спектакъл по три трагедии на Сенека в постановка на българския режисьор Александър Илиев. В пиесата се разказва историята за убийството на най-скъпите и близки хора, която се преплита с мъчителното осъзнаване на извършеното. Една актуална за самата Македония и други страни от бивша Югославия, където в последното десетилетие станаха много братоубийствени войни.
Голям интерес сред публиката предизвика и постановката на Кърджалийския театър "Димитър Димов" "Веселите уиндзорки", представена от Стойко Генов. Спектакълът потопи зрителите във водовъртежа на карнавалното зрелище и средновековните площадни емоции.В известна степен тази пиеса на Шекспир най-пълно се покри с идеята на фестивала.
Не бяха забравени и малките зрители. Тяхното внимание бе привлечено от красивото и феерично представление "Малките феи" на Кукления театър от Стара Загора.
Следвайки предварително набелязаните идеи, фестивалът имаше и богата съпътстваща програма. В нейните рамки бе открита интересна изложба на кърджалийски художници. Бяха представени две книги: романът "Емине" на Теодора Димова и "Източните Родопи - древната и непозната планина" на Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. Историци и изкуствоведи участваха в теоретичната научна конференция "Театърът на XXI век" Постановките и другите изяви около фестивала бяха посетени от повече от 3000 души, което бе голям успех за новото начинание.
Естествената кулминация на фестивала бе хепънингът в подножието на древния Перперикон. След разглеждането на свещения тракийски град, многобройните зрители се отдадоха на бурна фиеста. Езическите ритми на барабаните от групата на Андрей Баташов възбудиха кръвта на присъстващите. В края на непринудения спектакъл, пленени от неповторимия глас на Ивелина Балчева, хората се хванаха за ръце в общ танц, независимо от религия и етническа принадлежност. А точно това бяха целите на създателите на фестивала. Началото бе положено.
проф. Николай Овчаров
